Фосфати в детергентите Фосфатите са едни от най-широко използваните и разпространени компоненти на домашните и промишлените детергенти. Предназначението им е да противодействат на твърдостта на водата, за да може да се осъществи ефективно почистване чрез детергентите. Най-често използваният вид фосфат е STPP (натриев триполифосфат, Na5P3O10. Като цяло STPP е ефикасна съставка на детергентите със следните функции:
• ефективно свързване на втвърдяващите соли (и запазването им в разтворимо състояние); • премахване и предпазване от образуване на кора върху тъканите;
 • подобряване на процеса на пране; • основен елемент за други компоненти на детергентите. В ЕС-25 годишното потребление на детергенти, съдържащи фосфати, е около 1,8 милиона тона - стойност, еквивалентна на фосфорно съдържание от 110 000 тона. 90- 95% от тях се употребяват в домакинските перилни и почистващи препарати. За сравнение, използването на фосфати в изкуствените торове е еквивалентно на около 1,25 милиона тона фосфор годишно. Няма основания за безпокойство от неблагоприятно за здравето въздействие, свързани с използването на STPP в детергентите. Новите научни доказателствасочат много ниска степен на остра токсичност на STPP при поемане на храна или при прилагане върху кожата, а мутагенни или генотоксични ефекти не се наблюдават. Фосфатите са основни хранителни вещества, както показва използването им в изкуствените торове. Най-сериозното безпокойство при употребата на фосфати в детергентите е свързано с риска от поява на излишък от хранителни вещества във водната среда което от своя страна може да доведе до проблеми с еутрофикацията. Еутрофикацията се дефинира като: „обогатяване на водата с допълнителни елементи, по-специално съединения на азота и/или фосфора, предизвикващи ускорено развитие на водорасли и растения от висши видове, което води до нежелано нарушаване на равновесието на наличните водни организми и влошаване качеството на водата“ Еутрофикацията е сложно явление, в което често, но не винаги, главна роля играят фосфатите. Нарастващото безпокойство относно връзката между STTP и еутрофикацията в много страни доведе до употребата на перилни препарати без фосфати. Детергентите се изливат във водното пространство главно при пречистването на отпадъчните води. Частта от STPP в детергентите, които проникват във водната среда, силно варира в отделните държави-членки на ЕС в зависимост от степента на третичното пречистване на отпадъчните води. Третичното пречистване струва скъпо и не е задължително да се прилага за всички отпадъчни води (особено в по-малките селища без подходящо пречистване). Фосфатите от изкуствени торове, използвани в земеделските терени, се абсорбират главно от селскостопанските култури, въпреки че има известно просмукване в повърхностните води. Третият основен източник на фосфор са отпадъчните продукти, отделяни при човешкия метаболизъм. Основният алтернативен заместител на STTP в перилните препарати - с пазарен дял над 60% - са зеолитите (главно зеолит A), но които се използват в комбинация с увеличени количества на други съставки, като например синтетични миещи компоненти и избелващи средства. Детергентите за миене на съдове все още са главно на фосфатна основа. С въвеждането на перилни препарати без фосфати делът на детергентите за миене на съдове към общото отделяне на фосфатни детергенти се е увеличил до около 25%. Редица директиви на ЕС имат за цел ограничаване на концентрацията на хранителни вещества в повърхностните води и подпомагане по този начин за противодействието на еутрофикацията: Директива 91/271/ЕИО3 за пречистването на градските отпадъчни води (UWWTD), според която третичното пречистване (което отстранява фосфатите) е задължително изискване към станциите за пречистване на отпадъчните води, обслужващи агломерации с над 10,000 еквивалентни единици за брой население, и които се оттичат в райони, податливи на еутрофикация;
 • Зеолит A се е оказал подходяща алтернатива на STPP. Наблюдавани са само незначителни различия спрямо STPP в общите разходи за производство по отношение на използваната енергия и на утайката, получена в станциите за пречистване на отпадъчните води, а освен това се оказва, че зеолит A не е токсичен за водната фауна и за хората, както и че при производството му се отделят по-малко токсични отпадъчни вторични продукти. Научният комитет по токсичността, екотоксичността и околната среда (SCTEE) на Комисията през март 2003 г. представи заключениеотносно доклада на WRc, отчитащ известен брой слабости, намирайки, че изводите в доклада не са достатъчно обосновани и предложи да се извърши по-пълен преглед на документацията по въпроса, за да се потърси адекватно решение на посочените слабости. Последните се отнасят както до оценката на въздействието на STPP върху еутрофикацията, така и до липсата на информация относно рисковете за околната среда, свързани с алтернативните на STPP вещества, не само за зеолит A, но и за други вещества, като например поликарбоксилните киселини, които се използват в комбинация с него. Службите на Комисията се съобразиха с предложението на SCTEE и събраха допълнителни данни, включващи оценките на риска HERA по отношение на STPP и зеолит A, и поискаха от SCTEE да направи преглед на въпросите, които не са били разгледани адекватно в доклада на WRc. В становището си от ноември 2003 г. SCTEE заключи, че:
 • При отсъствието на мерки за намаляване на съдържанието на STPP в детергентите, делът на този фосфорен източник в общото натоварване с фосфор на повърхностните води може да е много променлив (вариращ приблизително от 10% до 40%) в зависимост от различните човешки дейности и от земеползването. Следователно STPP в детергентите може да доведе до съществено увеличение на фосфорното натоварване в повърхностните води и до значителен риск от еутрофикация в някои области на разширения ЕС;
• Днешната ситуация в Европа се е изменила съществено в сравнение с 1980 г., защото много европейски страни са предприели мерки за намаляване на STPP, така че фосфорът в детергентите вече не представлява значим фактор, а други източници имат по-висок процентен дял в общото натоварване с фосфор;
 • Делът на детергентите на фосфатна основа в еутрофикацията варира изключително в отделните страни, както и в различните водосборни басейни в зависимост от човешката дейност и земеползването.
ЕКОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ ВЪВ ВОДОЕМИТЕ
Характерна особеност на съвременното научно и технологично развитие е използването на биотехнологичните продукти в различни отрасли. Биотехнологията и по-конкретно микробиалната технология имат голямо социално-икономическо значение. Благодарение на свойствата на хидробионтите и хидробиоценозите да синтезират и трансформират практически всички природни субстрати, бе създадена технология за възтановяване равновесието в екосистемите. Сред преките въздействия от всестранна дейност на човечеството върху хидросферата, замърсяването на водите има най-непосредствено значение за живота във водна среда, тъй като е свързано както с преки биоцидни ефекти върху водните организми, така понякога и с радикални промени на условията на живот на хидробионтите в конкретния водоем. Поради кръговрата на водите и водните течения, замърсяващите агенти могат да се разпространяват в цялата хидросфера и да обхващат дори акватории, които не са подлагани на непосредствено антропогенно въздействие. Класически пример е разпространението на устойчивия пестицид ДДТ, чиито метаболити се откриват в телата на пингвините в Антарктика, където не само няма, но и не може да има интензивно земеделие с използване на химични препарати от този вид. Фактът, че на всеки 14 млрд. молекули в хидросферата , поне една е на ДДТ, е показателен за мащабите и рисковете, произтичащи от този антропогенен фактор. С предлаганите от нас продукти може да бъде възтановено равновесието в екосистемите. Предлагаме ви кратко описание на един от нашите продукти които може да се използва успешно в рибовъдни стопанства, язовири и други водоеми.